Новото съдържание

0
0
  
Сега акцентът е в смисъла. Количеството е тотално изместено от качеството. А в писането важна е синтетичността. Да кажеш много с малко думи. Без обяснения. Без уточнения. Чист изказ.
С повече точки и почти без запетайки.
Защото времето е малко, а динамиката – огромна.

Защо сърдечносъдов се пише слято

0
0
  

 

 

Не, не сме се объркали. Сърдечносъдов и производните форми се изписват слято. Това противоречи на правилото, според което сложни прилагателни имена, чиито съставки са равноправни в смислово отношение, се пишат полуслято (сърдечен и съдов – от сърце и кръвоносни съдове). Думата е изключение и като такова трябва да я запомним.

Бременността е свързана с изразени физиологични промени в сърдечносъдовата система.

Как се пише пряка реч

0
0
  

Пряка реч се нарича чужда реч, която се възпроизвежда в текст, най-често под формата на диалог.

Пунктуация при пряка реч

Примери

Ако въвеждащото авторово изречение е пред пряката реч след него се поставя двоеточие, а пряката реч започва с тире на нов ред.

Той се огледа и запита учудено:
- Кой тракаше на машината?
Някой извика силно:
- Бързо се връщай!

Ако авторовите думи са след пряката реч, те започват с малка буква. Отделят се от нея с тире, като след пряката реч се поставя такъв препинателен знак (но не и точка), какъвто изисква смисълът на изречението.

- Качете се! – казах аз.
- Вие наблизо ли живеете? – запитах аз.
- Не, не съвсем – отвърна непознатият.

Когато авторовите думи се намират между частите на пряката реч, те се отделят от нея с тирета от двете страни и втората реплика е с малка буква. Ако след пряката реч, където се вмъкват думите на автора, има запетая, тя се пренася след авторовите думи.

- Нима не знаете – попита той сериозно – как се нарича това явление?
- Който може – рече той, – ще остане.
- Когато си тръгна – продължи монотонно тя, – няма да ме забравиш.

Ако пряката реч преди авторовите думи е завършено изречение, след него се пише съответният препинателен знак (но не и точка), а след авторовите думи се поставя точка. Следващото изречение от пряката реч започва с главна буква.

- Напълно истинско – отвърна той сериозно. – Вие сте културен човек, нима не знаете как се нарича това явление?
- Какво е това? – попита непознатият. – Прилича ми на ябълка.

Вместо с тире и на нов ред пряката реч може да бъде отделена и с кавички. Няма специални условия, които да налагат избора на кавички или на тире.

- Какво е това? – запита съдията.
„Какво е това?” – запита съдията.
Съдията запита:
- Какво е това?
Съдията запита: „Какво е това?”

Правописните правила при пряката реч, въведена с кавички, са аналогични на правописните правила при пряката реч, въведена с тире. Разликата е, че когато се огражда с кавички, пряката реч не се изнася на нов ред.

Авторова реч: „Пряка реч./?/!/…”
„Пряка реч?/!/…” – авторова реч.
„Пряка реч” – авторова реч.
„Пряка реч – авторова реч – пряка реч.”
„Пряка реч – авторова реч, – пряка реч.”
„Пряка реч?/!/… – авторова реч. Пряка реч.”
„Пряка реч – авторова реч. – Пряка реч.”

Кавичките се поставят в началото и в края на пряката реч.

„Нима не знаете – попита той какво ще правите по-късно?”

Ако авторовата реч е сложно изречение, в нея се запазва съответната пунктуация.

Той попита: „Кой ще дойде с мене?”, изчака няколко секунди и си тръгна.

Слято и полуслято писане

+1
0
  

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА (съставени от две съществителни)

полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителни имена, при които при членуване се променя само втората част:

         министър-председател → минисътър-председателят

         храм-паметник → храм-паметникът

         кандидат-студент → кандидат-студентът → кандидат-студентката

разделно пишем сложни съществителни имена, при които при членуване се променя първата част:

         художник импресионист → художникът импресионист

         къща музей → къщата музей

         съчинение разсъждение → съчинението разсъждение

„И“ или „Й“

+1
0
  

Съществителни имена и местоимения, завършващи на И, в единствено число се пишат с Й, а в множествено с И:

Ед. ч.        Мн. ч.

Тролей – тролеи

Случай – случаи

Мой    –   мои

Който – които

Някой – някои

Кой   –   кои

Чийто – чиито

Относителното местоимение който не завършва на и, но то е образувано от въпросителното местоимение кой и затова се променя по същия начин. Това се отнася и за относителното местоимение чийто, образувано от въпросителното чий.  

Как се пишат частиците „ПО“ и „НАЙ“

+1
0
  

Частиците ПО, НАЙ се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред:

  • прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив, най-горещ);
  • наречия (по-ногоре, най-напред).

Частиците ПО, НАЙ се пишат отделно пред:

  • съществителни имена (пó човек, най юнак);
  • глаголи (пó обичам, най мразя);
  • някои изрази (пó към мене, пó на открито)

В тези случаи частицата пó се пише с ударение, за да се разграничи от предлога по.

Двойно Н

+1
0
  

Следващото правило, на което ще обърнем внимание е това е за двойното Н. Или кога в думата имаме НН и кога само едно?

Обикновено колебанието е за прилагателните имена в ж.р. ед. ч., ср.р. ед. ч. и съответните им форми за множествено число. Ето и правилото за проверка:

1. Когато в м.р. съмнителното прилагателно завършва на -НЕН, тогава правилно е в останалите форми да се използва двойно Н.

пълноцеНЕН – пълноцеННо – пълноцеННа – пълноцеННи

постояНЕН - постояННо – постояННа – постояННи

2. Когато съответното прилагателно, което проверяваме завършва на -ЕН, то тогава в останалите форми се пише едно Н.

чудесЕН- чудесНо – чудесНа – чудесНи

доверЕН – довереНо- довереНа – довереНи

 

Как се пише докторската степен

+1
0
  

Достигането до докторска степен, в която и да е наука, е трудна и много значима дейност. Адмирации и уважение за носителите ѝ! Целта на нашата публикация е да покажем как правилно да се отбележи съкратено. Коректно е да бъде изписвана като съкращение от три компонента, по съответните правила за това.
А именно:
д.м.н. (доктор на медицинските науки);
д.ик.н. (доктор на икономическите науки);
д.ф.н. (доктор на философските науки).

Пример: Мария Иванова, д.м.н.

 

 

Дублети

Направихме кратък списък на често употребявани дублети. Спокойно можете да ползвате и двата варианта, без да се притеснявате, че ще сбъркате. Вероятно някои от тях ще Ви изненадат.

Дублети са:

стъбло и стебло;
църква и черква;
тук и тука;
осреднен и усреднен;
обеца и обица;
пръв и първи;
газостанция и газстанция;
онзи и оня;
този и тоя;
умиротворен и омиротворен;
място и место.

Инициатива „Как се пише“

Всеки ден, по един или друг повод, този въпрос възниква. Решихме, че ще е добре да има място, на което да проверявате и заедно да се съветваме по правописни въпроси. Очакваме Ви! Въпросите и отговорите можете да видите и на страницата ни във Фейсбук.

 

 

 

 

 

 

Как се пише: гозба или гостба, или гоздба?

Правилният отговор е ГОЗБА. Тази дума е по-особена, тъй като при нея е валиден фонетичният принцип (пише се, както се чува), а не морфологичният, според който би трябвало да се потърси корен на думата (гост) и спрямо това да се определи правописът.

Как се пише обед или обяд?

Двете форми са дублетни и могат да се употребяват свободно в речта. За разлика от други подобни форми, при тези двете няма предпочитание в книжовната реч.

Вземам или взимам – как е правилно да се напише?

Двете форми са ДУБЛЕТНИ. Интересното е, че до миналата година този казус не стоеше така. Тогава като единствена правилна форма се считаше ВЗЕМАМ, която сега е само препоръчителна, но не и задължителна.